Село Шипково

Село Шипково се намира в северните склонове на Средна Стара планина, в гънките на Предбалкана, в източните склонове на Васильовска планина на 20 км западно от град Троян и на около 47 км югоизточно от Тетевен. Селото е разположено по долината на река Ръждавец – ляв приток на река Бели Осъм, в контактната зона на национален парк "Централен Балкан".

Днешното село Шипково съществува от около 1630 година. Населението на селото наброява около 1000 души. Надморската му височина е 680 м. , а курортът "Шипковски минерални бани", който е разположен в началото на село Шипково на 700 м. надморска височина и обхваща обща площ от 45 000 декара.

Село Шипково

В "Шипковски минерални бани" идват хора от цяла България за да лекуват стомашно-чревни заболявания, болести на дихателния апарат, неврологични и очни болести. Местността предлага и условия за походи сред прекрасните природни забележителности на Балкана.

Карта на село Шипково

Село Шипково има умерено-континентален климат – прохладно лято и мека зима. Средната годишна температура за региона е 10 °С. Свежестта и , неповторимото съчетание на вековни букови гори и различни видове иглолистни дървета, бистрите планински ручеи, кристално чистия въздух, чудните и неповторими скални образувания и пещери и лековитите извори правят село Шипково величествено и неповторимо, все по-търсено и посещавано място.

В региона около Шипково се срещат редки дървесни видове, които представляват голям интерес за всички гости на селото и курорта. В района на курорта има много природи забележителности, туристически атракции, маршрути и еко-пътеки.

По чудните планински масиви се срещат боровинки, къпини, диви малини и голямо разнообразие от гъби и лековити билки. В богатите ловни полета на шипковското землище добър прием намират ловците-туристи от България и чужбина. Тук се срещат сърна, дива свиня, благороден елен, мечка, по-рядко вълк и други хищници. Прелитат и редки грабливи птици.

В центъра на село Шипково е намерила своето място и църквата "Възнесение Господне" Строена през 1858 г., тя е обявена за паметник на културата.